Едно сериозно ерудитско изследване в стилистиката на историята на манталитетите. Образът на демона е възсъздаден на пресечната точка на ученото знание и простонародната представа, т.е. точно на мястото, от което този образ е в най-висока степен конститутивен елемент на средновековния светоглед. Голямото достойнство на това произведение е умелото съчетаване на прецизната понятийност с изяществото на една въздействаща словесност, правеща книгата едновременно задълбочена и приятна за четене. Но, ще ми кажат, нали демони все пак няма? И тогава не е ли неоправдано изследването на нещо несъществуващо, на една илюзорна представа? Несъществуващо ли? Я да надникнем в собствената си душа.